откупил си

Речник на българския език

1. откупил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

откупил си е производна форма на откупя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. откупил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

откупил си е производна форма на откупя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).