откровеничил е

Речник на българския език

1. откровеничил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

откровеничил е е производна форма на откровенича (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. откровеничил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

откровеничил е е производна форма на откровенича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).