откровеничило си

Речник на българския език

1. откровеничило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

откровеничило си е производна форма на откровенича (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. откровеничило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

откровеничило си е производна форма на откровенича (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).