откровеничило е

Речник на българския език

1. откровеничило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

откровеничило е е производна форма на откровенича (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. откровеничило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

откровеничило е е производна форма на откровенича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).