откровеничило

Речник на българския език

1. откровеничило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

откровеничило е производна форма на откровенича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. откровеничило — мин. деят. св. прич. ср. р.

откровеничило е производна форма на откровенича (мин. деят. св. прич. ср. р.).