откровеничили

Речник на българския език

1. откровеничили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

откровеничили е производна форма на откровенича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. откровеничили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

откровеничили е производна форма на откровенича (мин. деят. св. прич. мн. ч.).