откровеничил

Речник на българския език

1. откровеничил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

откровеничил е производна форма на откровенича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. откровеничил — мин. деят. св. прич. м. р.

откровеничил е производна форма на откровенича (мин. деят. св. прич. м. р.).