откровеничи

Речник на българския език

1. откровеничи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

откровеничи е производна форма на откровенича (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. откровеничи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

откровеничи е производна форма на откровенича (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. откровеничи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

откровеничи е производна форма на откровенича (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. откровеничи — повелително наклонение, ед. ч.

откровеничи е производна форма на откровенича (повелително наклонение, ед. ч.).