откровеничело е

Речник на българския език

1. откровеничело е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

откровеничело е е производна форма на откровенича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).