откровеничело

Речник на българския език

1. откровеничело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

откровеничело е производна форма на откровенича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. откровеничело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

откровеничело е производна форма на откровенича (мин. деят. несв. прич. ср. р.).