откровеничели

Речник на българския език

1. откровеничели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

откровеничели е производна форма на откровенича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. откровеничели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

откровеничели е производна форма на откровенича (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).