откровеничел

Речник на българския език

1. откровеничел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

откровеничел е производна форма на откровенича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. откровеничел — мин. деят. несв. прич. м. р.

откровеничел е производна форма на откровенича (мин. деят. несв. прич. м. р.).