откосявало

Речник на българския език

1. откосявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

откосявало е производна форма на откосявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. откосявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

откосявало е производна форма на откосявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. откосявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

откосявало е производна форма на откосявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. откосявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

откосявало е производна форма на откосявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).