откопчело

Речник на българския език

1. откопчело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

откопчело е производна форма на откопча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. откопчело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

откопчело е производна форма на откопча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).