откопчвал

Речник на българския език

1. откопчвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

откопчвал е производна форма на откопчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. откопчвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

откопчвал е производна форма на откопчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. откопчвал — мин. деят. св. прич. м. р.

откопчвал е производна форма на откопчвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. откопчвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

откопчвал е производна форма на откопчвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).