отковавал

Речник на българския език

1. отковавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отковавал е производна форма на отковавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отковавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отковавал е производна форма на отковавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. отковавал — мин. деят. св. прич. м. р.

отковавал е производна форма на отковавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. отковавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

отковавал е производна форма на отковавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).