отклоняло

Речник на българския език

1. отклоняло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отклоняло е производна форма на отклоня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отклоняло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

отклоняло е производна форма на отклоня (мин. деят. несв. прич. ср. р.).