отклонило

Речник на българския език

1. отклонило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отклонило е производна форма на отклоня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отклонило — мин. деят. св. прич. ср. р.

отклонило е производна форма на отклоня (мин. деят. св. прич. ср. р.).