отклонила

Речник на българския език

1. отклонила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отклонила е производна форма на отклоня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. отклонила — мин. деят. св. прич. ж. р.

отклонила е производна форма на отклоня (мин. деят. св. прич. ж. р.).