отклонил

Речник на българския език

1. отклонил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отклонил е производна форма на отклоня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отклонил — мин. деят. св. прич. м. р.

отклонил е производна форма на отклоня (мин. деят. св. прич. м. р.).