отклещел

Речник на българския език

1. отклещел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отклещел е производна форма на отклещя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отклещел — мин. деят. несв. прич. м. р.

отклещел е производна форма на отклещя (мин. деят. несв. прич. м. р.).