отклещвал

Речник на българския език

1. отклещвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отклещвал е производна форма на отклещвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отклещвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отклещвал е производна форма на отклещвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. отклещвал — мин. деят. св. прич. м. р.

отклещвал е производна форма на отклещвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. отклещвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

отклещвал е производна форма на отклещвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).