откачало

Речник на българския език

1. откачало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

откачало е производна форма на откачам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. откачало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

откачало е производна форма на откачам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. откачало — мин. деят. св. прич. ср. р.

откачало е производна форма на откачам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. откачало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

откачало е производна форма на откачам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

5. откачало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

откачало е производна форма на откача (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

6. откачало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

откачало е производна форма на откача (мин. деят. несв. прич. ср. р.).