откараха

Речник на българския език

1. откараха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

откараха е производна форма на откарам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. откараха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

откараха е производна форма на откарам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).