откарал

Речник на българския език

1. откарал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

откарал е производна форма на откарам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. откарал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

откарал е производна форма на откарам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. откарал — мин. деят. св. прич. м. р.

откарал е производна форма на откарам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. откарал — мин. деят. несв. прич. м. р.

откарал е производна форма на откарам (мин. деят. несв. прич. м. р.).