откара

Речник на българския език

1. откара — сег. вр., 3 л., ед. ч.

откара е производна форма на откарам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. откара — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

откара е производна форма на откарам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. откара — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

откара е производна форма на откарам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).