отказвала

Речник на българския език

1. отказвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отказвала е производна форма на отказвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. отказвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отказвала е производна форма на отказвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. отказвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

отказвала е производна форма на отказвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. отказвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

отказвала е производна форма на отказвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).