отичало

Речник на българския език

1. отичало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отичало е производна форма на отичам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отичало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отичало е производна форма на отичам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. отичало — мин. деят. св. прич. ср. р.

отичало е производна форма на отичам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. отичало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

отичало е производна форма на отичам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).