отичали

Речник на българския език

1. отичали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

отичали е производна форма на отичам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. отичали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

отичали е производна форма на отичам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. отичали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

отичали е производна форма на отичам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. отичали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

отичали е производна форма на отичам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).