отивал

Речник на българския език

1. отивал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отивал е производна форма на отивам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отивал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отивал е производна форма на отивам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. отивал — мин. деят. св. прич. м. р.

отивал е производна форма на отивам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. отивал — мин. деят. несв. прич. м. р.

отивал е производна форма на отивам (мин. деят. несв. прич. м. р.).