отзовяло

Речник на българския език

1. отзовяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отзовяло е производна форма на отзова (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отзовяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

отзовяло е производна форма на отзова (мин. деят. несв. прич. ср. р.).