отзовало

Речник на българския език

1. отзовало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отзовало е производна форма на отзова (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отзовало — мин. деят. св. прич. ср. р.

отзовало е производна форма на отзова (мин. деят. св. прич. ср. р.).