отзовал

Речник на българския език

1. отзовал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отзовал е производна форма на отзова (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отзовал — мин. деят. св. прич. м. р.

отзовал е производна форма на отзова (мин. деят. св. прич. м. р.).