отземал

Речник на българския език

1. отземал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отземал е производна форма на отземам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отземал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отземал е производна форма на отземам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. отземал — мин. деят. св. прич. м. р.

отземал е производна форма на отземам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. отземал — мин. деят. несв. прич. м. р.

отземал е производна форма на отземам (мин. деят. несв. прич. м. р.).