отзел

Речник на българския език

1. отзел — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отзел е производна форма на отзема (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отзел — мин. деят. св. прич. м. р.

отзел е производна форма на отзема (мин. деят. св. прич. м. р.).