отзвучело

Речник на българския език

1. отзвучело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отзвучело е производна форма на отзвуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отзвучело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

отзвучело е производна форма на отзвуча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).