отзвучели

Речник на българския език

1. отзвучели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

отзвучели е производна форма на отзвуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. отзвучели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

отзвучели е производна форма на отзвуча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).