отзвучела

Речник на българския език

1. отзвучела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отзвучела е производна форма на отзвуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. отзвучела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

отзвучела е производна форма на отзвуча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).