отзвучел

Речник на българския език

1. отзвучел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отзвучел е производна форма на отзвуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отзвучел — мин. деят. несв. прич. м. р.

отзвучел е производна форма на отзвуча (мин. деят. несв. прич. м. р.).