отзвучала

Речник на българския език

1. отзвучала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отзвучала е производна форма на отзвуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. отзвучала — мин. деят. св. прич. ж. р.

отзвучала е производна форма на отзвуча (мин. деят. св. прич. ж. р.).