отзвучавал

Речник на българския език

1. отзвучавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отзвучавал е производна форма на отзвучавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отзвучавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отзвучавал е производна форма на отзвучавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. отзвучавал — мин. деят. св. прич. м. р.

отзвучавал е производна форма на отзвучавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. отзвучавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

отзвучавал е производна форма на отзвучавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).