отечало

Речник на българския език

1. отечало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отечало е производна форма на отека (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отечало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

отечало е производна форма на отека (мин. деят. несв. прич. ср. р.).