отечал

Речник на българския език

1. отечал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отечал е производна форма на отека (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отечал — мин. деят. несв. прич. м. р.

отечал е производна форма на отека (мин. деят. несв. прич. м. р.).