отеснявал

Речник на българския език

1. отеснявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отеснявал е производна форма на отеснявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отеснявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отеснявал е производна форма на отеснявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. отеснявал — мин. деят. св. прич. м. р.

отеснявал е производна форма на отеснявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. отеснявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

отеснявал е производна форма на отеснявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).