отеснеело

Речник на българския език

1. отеснеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отеснеело е производна форма на отеснея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отеснеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

отеснеело е производна форма на отеснея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).