отесаха

Речник на българския език

1. отесаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

отесаха е производна форма на отесам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. отесаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

отесаха е производна форма на отесам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).