отесали

Речник на българския език

1. отесали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

отесали е производна форма на отесам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. отесали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

отесали е производна форма на отесам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. отесали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

отесали е производна форма на отесам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. отесали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

отесали е производна форма на отесам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).