отесала

Речник на българския език

1. отесала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отесала е производна форма на отесам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. отесала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отесала е производна форма на отесам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. отесала — мин. деят. св. прич. ж. р.

отесала е производна форма на отесам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. отесала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

отесала е производна форма на отесам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).