отесал

Речник на българския език

1. отесал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отесал е производна форма на отесам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отесал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отесал е производна форма на отесам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. отесал — мин. деят. св. прич. м. р.

отесал е производна форма на отесам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. отесал — мин. деят. несв. прич. м. р.

отесал е производна форма на отесам (мин. деят. несв. прич. м. р.).