отекло

Речник на българския език

1. отекло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отекло е производна форма на отека (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отекло — мин. деят. св. прич. ср. р.

отекло е производна форма на отека (мин. деят. св. прич. ср. р.).